Леонардо да Винчи скицира няколко идеи, базирани на находчива, но доста несъвършена концепция. Той използвал стъклена купа с вода, в която потапял лицето си, и установил, че вижда като през увеличително стъкло. Това, може би, е първата стъпка към появата на контактните лещи. В следващите 500 години технологиите направиха огромна крачка напред, но пътуването към перфектната контактна леща все още продължава.
В последните 20-25 години меките контактни лещи претърпяха съществен напредък в продължаващите опити да удовлетворят най-силното желание на клиентите – да не усещат, че носят контактни лещи. Предизвикателната цел е да се отговори на очакванита на потребителите на лещи и на очните специалисти, като същевременно бъдат избегнати проблемите с дискомфорта, които водят до отказване от контактните лещи.
Не могат да се отрекат ползите и предимствата, които контактните лещи предоставят на хората – перфектен и реален образ без очила, удобство при спортуване, безкомпромисно периферно зрение, възможност за корекция, в комбинация с модерни слънчеви очила. Идеалната контактна леща се стреми успешно да съчетае в себе си някои ключови характеристики: комфорт, ясно зрение, здраве и удобство. Обаче с всяка от тези характеристики вървят и редица особености при производството на контактни лещи, които са в конфликт с посочените изисквания. Факт е, че през последното десетилетие станахме свидетели на забележителен прогрес в дизайна на контактните лещи и химичния състав на полимерите. Грижата за здравето бе поставена на първо място и търсенето се фокусира основно към създаването на контактни лещи с по-висока кислородо-преносимост Dk/t.
Способността на силикона да провежда много повече кислород от по-ранния материал хидрогел, доведе до разработването на нов материал за производство на контактни лещи – силикон-хидрогел. Многобройните разновидности на силикон-хидрогелни материали осигуряват максимизиране на кислородопропускливостта Dkи подобряване на овлажняемостта, в опит да направят контактните лещи биосъвместими и комфортни.
Успоредно с развитието на химичния състав на полимерите се достигна до пробив в оптичния дизайн на контактните лещи, което ги доближи до целта – по-ясно и контрастно зрение. Асферичната оптика коригира сферичните аберации, предната и задната торична повърхност позволява корекция на астигматизъм, а благодарение на иновативен дизайн, контактните лещи коригират и пресбиопия и предлагат едновременно добро зрение на далече и близко.
Въпреки впечатляващия напредък, на пътя към перфектната контактна леща съществуват препятствия, които са сериозно предизвикателство пред очните специалисти, изследователи, учени, производители и всички, които носят контактни лещи.
Опасенията от дискомфорт са основната бариера пред хората да изпробват контактни лещи, а комфортът е ключова тема за приблизително 125-те милиона клиенти по света, които носят контактни лещи. Фактори като дизайн на контактните лещи, правилно напасване и отлаганията върху повърхността на лещата, могат да компрометират комфорта. Оказва се, че най-често срещаният симптом при носене на контактни лещи е сухотата. В тази връзка най-важният компонент на меката контактна леща е повърхността и взаимодействието й със слъзния филм. Стабилният слъзен филм е необходимост за запазване на комфорта при носене на меки контактни лещи. За да се постигне добра овлажняемост и да се предотврати дехидратацията, трябва да бъде запазена целостта на тази част от слъзния филм, която остава между контактната леща роговицата и частта върху повърхността на лещата. В резултат би се получила перфектно гладка оптична повърхност. Проучванията показват, че смущения в липидния слой /липиди – елементите, осигуряващи защитата и комфорта на кожата/ са водеща причина за нестабилност на слъзния филм. Неравномерното разпределение на липиди в слъзите води до изпаряване на водния слой и причинява симптоми на сухота, а от там и дискомфорт. Носенето на контактни лещи би могло да ускори изпаряването на слъзния филм, което е предпоставка за поява на симптоми на сухо око. В последните години бяха въведени иновативни методи за решаването на този проблем- при производството на контактни лещи се използват овлажняващи агенти. В някои случаи овлажняващият агент остава в матрицата на контактната леща, а в други се озсвобождава от лещата към слъзния филм. Технологията, чрез която овлажняващите агенти се освобождават равномерно в слъзния филм с всяко мигане, през целия ден, демонстрира запазването на изключителна стабилност на слъзния филм. Такава леща, например, е DAILIES Aqua Comfort Plus, която осигурява изключителен комфорт от момента на поставянето.
При всяко мигане DAILIES Aqua Comfort Plus освобождават овлажняващ агент, благодарение на който дори и след продължителен ден, ще усещате лещите си като нови. Еднодневните контактни лещи DAILIES Aqua Comfort Plus осигуряват изключителна стабилност на слъзния филм през целия ден! Тези иновации значително подобриха комфорта при носене на контактни лещи.
Здравето ще продължи да е от първостепенно значение за очните специалисти при развитието на технологиите за производство на контактни лещи. За съжаление, колкото и добра да е една контактна леща като дизайн, разработка и начин на производство, тя никога няма да може да предотврати всички възможни рискове. Естествено кантактните лещи не се използват в изолирана среда, а се поставят в очите, където се появяват фактори, които не винаги могат да бъдат контролирани. Хората, които носят контактни лещи, често допускат грешки – съзнателно или не. Затова е разумно и логично пренасочването към еднодневни и едномесечни лещи, при които рисковете са значително по-малко. Разработват се контактни лещи с електромагнитни сензори, като терапевтично средство за доставяне на лекарства, като роговични импланти и роговични покрития. Въображението ни е единствената граница за това как ще се развиват контактнителещи от тук нататък.
