„Бауш енд Ломб“ е една от най-старите американски компании, която се е родила през 1853 година. Тогава немският емигрант Джон Якоб Бауш основава малко магазинче за оптика в Рочестър, щата Ню Йорк. Той е роден 23 години преди това в Германия. Там още съвсем млад се научава да шлифова лещи и да прави рогови рамки за очила. Осемнадесетгодишен отива в швейцарския град Берн и започва работа в магазин за оптика.
Но в Европа настъпват тежки времена и само след година Джон емигрира в Америка. Точно по същото време и Хенри Ломб, който роден през 1828 година също в Германия, пресича океана. Те не се познават, но по-късно животът ще ги свърже с обща съдба.
Бауш се установява в Рочестър и започва работа в дърводелска работилница за 1 долар надница на ден. През 1853 година се жени за Барбара Цимерман, но скоро след това при инцидент загубва два пръста на едната си ръка. Джон разбира, че повече не може да се занимава с дърводелство и се решава на рискована крачка. Обръща се към брат си в Германия и го моли да му изпрати оптика, която обещава да плати след шест месеца. Отначало продава вносните очила от дома си и връща заема в срок.
Търговията се разраства и Джон наема помещение в известния нюйоркски мол „Рейнолдс аркейд“. Там на 3 ноември 1853 година отваря първия си магазин, в който продава очила, термометри, бинокли, телескопи, увеличителни лещи, оперни бинокли и микроскопи, изпратени му от брат му. Практичният германец разбира, че му трябва свободна инвестиция, за да разшири бизнеса си. Тогава се обръща към приятеля си Хенри, който е дърводелец. Заема 60 долара с обещанието, че ако всичко върви добре и има нужда от партньор ще го направи съдружник. Това става през 1885 година и приятелството и бизнес връзката ще продължат до последните дни на двамата мъже.
Джон прави и първото си нововъведение. По това време рамките за очила се изработват от злато или от рог и струват твърде скъпо. В буквалния смисъл на улицата той намира парче ебонит, така наречената „твърда гума“ – която се получава при вулканизацията каучук със сяра – и се използва като изолация. Джон започва да работи в малката си кухня, от размекнатия на печката материал излива рамки, които после шлифова на ръка. Монтира внесените от Европа стъкла и излиза на пазара с уникални очила, които са по-издръжливи и струват доста по-евтино.
Година след това започва Гражданската война в Америка, която има особено значение за развитието на бизнеса. Хенри Ломб отива във войската и като ерген изпраща почти цялата си заплата във фирмата. Надценката на златния долар по това време увеличава финансите на съдружниците. Те още по време на войната отварят по-голяма фабрика в Рочестър. Тя е на брега на близката река и машините за шлифоване на лещи вече не се движат с крак, а от силата на водата. Джон прави първото такова съоръжение в Америка, което му помага да намали цената на своите продукти.
Малко преди това Американската компания за ебонит и гребени – които са се правели от този материал, предоставя на двамата съдружници изключителни права за производство на рамки от твърдата гума. „Бауш енд Ломб“ натрупват доста пари и изкупуват фирмата. Компанията се разраства и в нея започва работа Едуард, най-големият син на Джон Бауш. И той като баща си непрекъснато ще въвежда нови продукти. За него разказват, че още на 14 години сглобява първия си микроскоп и по-късно патентова първия във света такъв уред за масово производство.
С това компанията се концентрира върху оптически уреди с голяма прецизност. Скоро европейските компании, които до този момент са били единствените производители в тази област, намират достоен конкурент в лицето на „Бауш енд Ломб“. Към компанията се присъединява и вторият син на Джон – Уилям. Неговата страст е оптическото стъкло и компанията става първият американски производител, който през 1917 година предлага на пазара по над 18 000 килограма на месец. Това е две трети от военните нужди на страната в този момент. По държавни поръчки компанията прави бинокли, оптически мерници за пушки, телескопи и перископи. В това производство тя има вече повече от десетилетен опит, защото през 1905 година е започнала производството на геодезични и инженерни инструменти, както и всякакви уреди със военно предназначение, и известно време работи по лиценз на „Карл Цайс“ – Йена, който тогава е световна марка.
Американското правителство оценява достойнството на компанията и веднага след края на Първата световна война й поръчва да направи специални очила за пилоти, които страдат от ослепителната светлина в небето. Така се ражда „Рей бан“ (Ray – Ban), които и до днес американците наричат „авиаторските очила“, и който е световен стандарт в своя клас. Империята има принос и за развитието на фотографските апарати, за които големият син Едуард ще патентова специална бленда.
След Втората световна война в компанията изработват особени лещи, които ще позволяват на кино апаратите да прожектират широкоекранни филми без изкривяване на картината. „Бауш енд Ломб“ продължават да внасят нови продукти в производството си. През 60-те години на миналия век компанията ще направи още една революционна крачка – заема се с меките контактни лещи, които десетилетие по-рано е изобретил чехословашкият учен Ото Виктерлее. И той като американските си колеги прави прототипа с подръчни средства в къщи, осъществявайки идеята на Леонардо да Винчи от 1508 година.
Професорът използва детска играчка „Конструктор“, динамо от велосипед и звънчев трансформатор, за да направи центрофуга. В нея успява да излее първите си четири лещи от хидрогел, който е разработил в държавния институт по органична химия, на който е директор. Но чехословашкото правителство продава без негово знание патента на Съединените щати, от където го вземат „Бауш енд Ломб“.
През 1971 година те вече имат разрешение за производството и то става ключово за империята, която днес произвежда всякакви видове контактни лещи и офталмологични продукти.
Хенри Ломб мемориал/сн.1949г/
Хенри Ломб почива през 1908 година, а Джон Якоб Бауш остава начело на компанията си цели 75 години.
Джон Бауш си отива на 96г., без да успее да види направените от империята три супер лещи за телевизионни камери, с които космическият кораб „Ренджър 7“ прави снимки на Луната.
Сградата на Baush&Lomb в Рочестър, Ню Йорк, днес:
